България и Румъния се присъединиха частично към Шенгенското пространство на Европа
След 13-годишно чакане България и Румъния частично се присъединиха към Шенгенското пространство на Европа за свободно движение.
Двете страни постигнаха споразумение в края на миналата година да се присъединят към зоната за свободно пътуване на континента по въздух и море, след като Австрия се противопостави на пълноправното членство, включително сухопътни пресичания, заявявайки, че Румъния и България трябва да направят повече за предотвратяване на незаконната миграция.
Въпреки частичното членство, премахването на контрола по въздушните и морските граници на двете страни в неделя има значителна практическа и символична стойност.
„Разбира се, това е едно много красиво постижение за България, което улеснява нещата за нас като българи“, каза Минчо Юруков, който пристигна на летище София от Берлин в неделя.
„Освен това се чувстваме като европейци. Това е много важно нещо, полетът е много по-хубав, без проверки.“
Създадено през 1985 г., Шенгенското пространство позволява на повече от 400 милиона души в Европейския съюз да пътуват свободно без контрол на вътрешните граници.
Като частични членки, Шенгенската зона сега се състои от 29 членки – 25 от 27-те държави-членки на ЕС, както и Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
„Приветствам премахването на проверките на вътрешната въздушна и морска граница. Това е голям успех и за двете страни“, каза в изявление председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„Заедно изграждаме по-силна, по-обединена Европа за всички наши граждани“, каза тя.
Повиквания за разширение
Докато някои пътници имат повод да празнуват, шофьорите на камиони, изправени пред дълги опашки на границите с европейските си съседи, се чувстват изоставени.
Един от основните съюзи на румънския пътен транспорт, UNTRR, призова за „спешни мерки“ за постигане на пълна интеграция в Шенген, като изрази съжаление за огромните финансови разходи, причинени от дългото чакане.
„Румънските превозвачи губят милиарди евро всяка година само поради дългото време на чакане на границите“, каза генералният секретар на UNTRR Раду Динеску.
По данни на синдиката шофьорите обикновено чакат от 8 до 16 часа на границата с Унгария и от 20 до 30 часа на българската граница, като пикът е три дни.
Българският бизнес също изрази гнева си от бавния напредък.
„Само 3% от българските стоки се транспортират по въздух и море, а останалите 97% по суша“, каза Васил Велев, президент на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
„Така че ние сме на 3 процента в Шенген и не знаем кога ще бъдем там с останалите 97 процента“, каза той пред агенция AFP.
Букурещ и София казаха, че няма да има връщане назад.
„Няма съмнение, че този процес е необратим“, каза този месец румънският вътрешен министър Каталин Предою, добавяйки, че „трябва да бъде завършен до 2024 г. с разширяването до сухопътните граници“.
Управление на миграцията
Една от ключовите причини шенгенските правила да не са приложими към сухопътните граници на България и Румъния е загрижеността на Австрия за това как София и Букурещ управляват нелегалната миграция през тези граници.
Министърът на вътрешните работи на България Калин Стоянов каза пред журналисти в неделя, че страната трябва да стане пълноправен член на Шенгенската зона до края на тази година, което означава, че граничните контролно-пропускателни пунктове ще бъдат премахнати за хора и стоки, пътуващи също по шосе и железопътен транспорт.
Румънският премиер също каза, че страната очаква да приключи преговорите за сухопътните граници тази година.
Двете страни се присъединиха към регионална полицейска инициатива с Австрия, Гърция и Словакия за противодействие на потока от незаконна миграция, а граничната агенция на ЕС Frontex също каза миналия месец, че ще утрои броя на своите служители в България, за да помогне за спирането на брой хора, преминаващи в блока от Турция.
