България и Румъния се присъединиха частично към Шенгенското пространство на Европа
След 13-годишно очакване България и Румъния отчасти се причислиха към Шенгенското пространство на Европа за свободно придвижване.
Двете страни реализираха съглашение в края на предходната година да се причислят към зоната за свободно пътешестване на континента по въздух и море, откакто Австрия се опълчи на пълноправното участие, в това число сухопътни пресичания, заявявайки, че Румъния и България би трябвало да създадат повече за попречване на противозаконната миграция.
Въпреки частичното участие, премахването на контрола по въздушните и морските граници на двете страни в неделя има забележителна практическа и алегорична стойност.
„ Разбира се, това е едно доста красиво достижение за България, което улеснява нещата за нас като българи “, сподели Минчо Юруков, който дойде на летище София от Берлин в неделя.
„ Освен това се усещаме като европейци. Това е доста значимо нещо, полетът е доста по-хубав, без инспекции. “
Създадено през 1985 година, Шенгенското пространство разрешава на повече от 400 милиона души в Европейския съюз да пътуват свободно без надзор на вътрешните граници.
Като частични членки, Шенгенската зона в този момент се състои от 29 членки – 25 от 27-те държави-членки на Европейски Съюз, както и Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
„ Приветствам премахването на инспекциите на вътрешната въздушна и морска граница. Това е огромен триумф и за двете страни “, сподели в изказване ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„ Заедно построяваме по-силна, по-обединена Европа за всички наши жители “, сподели тя.
Повиквания за уголемение
Докато някои пасажери имат мотив да честват, водачите на камиони, изправени пред дълги опашки на границите с европейските си съседи, се усещат изоставени.
Един от главните съюзи на румънския пътен превоз, UNTRR, прикани за „ незабавни ограничения “ за реализиране на цялостна интеграция в Шенген, като изрази страдание за големите финансови разноски, породени от дългото очакване.
„ Румънските превозвачи губят милиарди евро всяка година единствено заради дългото време на очакване на границите “, сподели генералният секретар на UNTRR Раду Динеску.
По данни на синдиката водачите нормално чакат от 8 до 16 часа на границата с Унгария и от 20 до 30 часа на българската граница, като пикът е три дни.
Българският бизнес също изрази гнева си от бавния прогрес.
„ Само 3% от българските артикули се транспортират по въздух и море, а останалите 97% по суша “, сподели Васил Велев, президент на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
„ Така че ние сме на 3 % в Шенген и не знаем по кое време ще бъдем там с останалите 97 % “, сподели той пред организация AFP.
Букурещ и София споделиха, че няма да има връщане обратно.
„ Няма подозрение, че този развой е необратим “, сподели този месец румънският вътрешен министър Каталин Предою, добавяйки, че „ би трябвало да бъде приключен до 2024 година с разширението до сухопътните граници “.
Управление на миграцията
Една от основните аргументи шенгенските правила да не са използвани към сухопътните граници на България и Румъния е загрижеността на Австрия за това по какъв начин София и Букурещ ръководят незаконната миграция през тези граници.
Министърът на вътрешните работи на България Калин Стоянов сподели пред публицисти в неделя, че страната би трябвало да стане пълновръстен член на Шенгенската зона до края на тази година, което значи, че граничните контролно-пропускателни пунктове ще бъдат отстранени за хора и артикули, пътуващи също по шосе и железопътен превоз.
Румънският министър председател също сподели, че страната чака да завърши договарянията за сухопътните граници тази година.
Двете страни се причислиха към районна полицейска самодейност с Австрия, Гърция и Словакия за противопоставяне на потока от противозаконна миграция, а граничната организация на Европейски Съюз Frontex също сподели предишния месец, че ще утрои броя на своите чиновници в България, с цел да помогне за прекъсването на брой хора, преминаващи в блока от Турция.
